Открийте невероятната история на праисторическите рисунки в пещерата представена по стените на комплекс Магура със съдействието на Кирил Кирилов, член на Археологическо дружество – Белоградчик

Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик и 45км от гр. Видин във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м.

Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.

Магурата е обявена за природна забележителност със Заповед No.666 от 03.05.1960 г.

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11м и диаметър в основата 6м.

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. Езерото има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации.

Всички наши клиенти ползват 40% отстъпка от редовния билет за посещение пещерата!

Открийте невероятната история на праисторическите рисунки в пещерата представена по стените на комплекс Магура със съдействието на Кирил Кирилов, член на Археологическо дружество – Белоградчик

Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик и 45км от гр. Видин във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м.

Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.

Магурата е обявена за природна забележителност със Заповед No.666 от 03.05.1960 г.

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11м и диаметър в основата 6м.

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. Езерото има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации.

Всички наши клиенти ползват 40% отстъпка от редовния билет за посещение пещерата!

Открийте невероятната история на праисторическите рисунки в пещерата представена по стените на комплекс Магура със съдействието на Кирил Кирилов, член на Археологическо дружество – Белоградчик

Пещерата Магурата се намира в Северозападна България, на 17 км от гр. Белоградчик и 45км от гр. Видин във варовиковата Рабишка могила (461 м надморска височина). Тя е една от най-големите и най-красиви пещери в България. Състои се от главна галерия и три странични разклонения. Общата дължина на откритите галерии е около 2500 м.

Температурата в пещерата е 12 градуса целогодишно. Най-посещавана от туристи е през лятото.

Според геоложки проучвания образуването на пещерата Магура е започнало преди около 15 млн. години. В една от залите са разкрити праисторически рисунки, издълбани в скалата и изрисувани с прилепно гуано (тор). Фигурите изобразяват танцуващи женски силуети, танцуващи и ловуващи мъже, маскирани хора, животни, звезди, оръдия на труда, растения. Рисунките датират от различни епохи – епипалеолит, неолит, енеолит, начало на раннобронзовата епоха. Слънчевият годишен календар от късния неолит, открит там, е най-ранният слънчев календар, открит досега в Европа. Той е изрисуван по стените на залата светилище и на него са отбелязани поне 5 празника, както и 366 дни.

Магурата е обявена за природна забележителност със Заповед No.666 от 03.05.1960 г.

Пещерата притежава едни от най-богатите по форма и размери образувания – сталактити, сталагмити, сталактони, синтрови джобчета, пещерни бисери, „пещерно мляко”. С внушителни размери впечатлява „Големият сталактон” с височина над 20 м и диаметър на основата 4 м. „Падналият бор” пък е най-големият сталагмит в изследваните български пещери с дължина над 11м и диаметър в основата 6м.

Пещерата се използва и за производството на шампанизирано вино, което отлежава при естествени условия, сходни с тези, използвани при производството на френско шампанско. Снимането с фотоапарати и камери в Магурата е позволено. В съседство с пещерата се намира Рабишкото езеро – най-голямото по площ вътрешно езеро в България, чиято дълбочина достига 35-40 м. Езерото има тектонски произход. Предлага идеални условия за сърф, плуване, лов и риболов и е една от предпочитаните туристически дестинации.