ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

Раковишки Манастир

намира се на 20км от комплекс Магура


СВЕТА ОБИТЕЛ

Раковишки Манастир


През турското робство манастирът е център на бунтовни дела. На 01.07.1850 г. селяните от Видинска, Кулска, Белоградчишка и Ломска кааза се вдигнали на бунт срещу поробителите. Ръководени от Цоло Тодоров, въстанниците влезли в бой с поробителя. Въстанието е потушено с огън и кръв.





БЪЛГАРСКИЯТ ДУХ

Раковишки Манастир


Да­ти­ра от Х-ХI век, но е раз­ру­ша­ван не­кол­кок­рат­но през ос­ман­с­ко вре­ме. През ХIХ в. е въ­зоб­но­вен. По вре­ме на Ви­дин­с­ко­то цар­с­т­во на Иван Стра­ци­мир е ва­жен ду­хо­вен и прос­ве­ти­тел­с­ки цен­тър.

Се­га в ма­нас­ти­ра има два хра­ма и два­та пос­ве­те­ни на Све­та Тро­и­ца. Ста­ра­та цър­к­ва е за­бе­ле­жи­те­лен па­мет­ник от Сред­но­ве­ко­ви­е­то (ХI-ХIII в.), раз­ру­ше­на през 1807 г. от тур­ци­те и въз­с­та­но­ве­на през 1825 година. С прек­рас­ни сте­но­пи­си е, де­ло на зог­ра­фи от Трев­нен­с­ка­та шко­ла ­ Кръс­тьо За­ха­ри­ев и До­сьо Ко­ев. До нея е гро­бът на ка­пи­тан Ки­ря­ев, за­ги­нал в Рус­ко-тур­с­ка­та ос­во­бо­ди­тел­на вой­на.

Но­ва­та го­ля­ма църква е стро­е­на за храм-па­мет­ник на за­ги­на­ли­те в Чип­ров­с­ко­то въста­ние. Стро­е­на е през вре­ме­то на пос­лед­на­та игу­мен­ка ­ май­ка Ха­ри­ти­на. През 50-те го­ди­ни на ХХ в. из­гон­ват мо­на­хи­ни­те, би­ли са 13, и те се пръс­ват по раз­лич­ни ма­нас­ти­ри: Доб­ри­дол­с­ки, Ет­ро­пол­с­ки, Дър­ве­ниш­ки.

В са­мия Ра­ко­виш­ки ма­нас­тир раз­по­ла­гат гра­нич­на­та зас­та­ва. Ва­ро­са­ли сте­ни­те на ста­ра­та цър­к­ва, за да скри­ят сте­но­пи­си­те и я пре­вър­на­ли в ко­нюш­на.

Бла­го­да­ре­ние уси­ли­я­та на то­га­ваш­ния ви­ка­рен епис­коп на Ви­дин, Про­ват­с­ки еп. Соф­ро­ний (по-къс­но До­рос­то­ло-Чер­вен­с­ки мит­ро­по­лит), Цър­к­ва­та си връ­ща ма­нас­ти­ра. Це­на­та е ­ ня­кол­ко де­ка­ра ма­нас­тир­с­ка зе­мя, вър­ху ко­я­то пос­т­ро­я­ват дет­с­ки ла­гер, чи­и­то сгра­ди се­га се ру­шат.

Днес ва­ро­ва­та ма­зил­ка е гриж­ли­во мах­на­та и ве­ли­ко­леп­ни­те сте­но­пи­си ­ кон­сер­ви­ра­ни. Под сте­но­пис­ния пласт от Въз­раж­да­не­то е от­к­рит и по-стар. При вхо­да на но­вия храм от­к­ри­вам таб­ло с име­на­та на игу­ме­ни­те, уп­рав­ля­ва­ли ма­нас­ти­ра от Ос­во­бож­де­ни­е­то до днес: йе­ром. Ага­пий, мо­нах Хри­сант, мо­нах Яков, йе­ром. Йо­а­ни­кий, мо­на­хи­ня Ксе­ния, мо­на­хи­ня Пе­ла­гия, мо­на­хи­ня Ха­ри­ти­на, Про­ват­с­ки еп. Соф­ро­ний, ар­хим. Иг­на­тий, йе­ром. Па­и­сий, ар­хим. Се­ра­фим, свещ. Сев­да­лин Пет­ров, ар­хим. Ан­тим.